децата се цапат ли цапат в калта. малките тънички ръчички махат на всеки чуждоземен пътник, чийто стъпки се дочуват дори в най-отдалечните ъгълчета на селото. и щом мине, неговата раничка мигом се изпълва с позлатени формички, миди и сглобяеми китове от метал, сковани от дърво ковчежета и рибки изрязани с ножичка от цветен картон. господарките на домовете кичат гостите по ушите със стръкче здравец и черпят с вкусни горски къпини.