два кръгли бара се съревновават помежду си, в това къде ще се получи по-предразполагащо придошлите да забравят останалото, а резултатния тропот почти не нарушава гостоприемството на пясъка.
само малко, вълните го отмиват, докъдето облизват извития бряг в нищото, където е най-малко-празно.
седим, протегнали погледи надалеч и мълча. броя точно колко сме. клони застрашително към едно. като към края на химичен разпад съм. ковалентните ми връзки биват рушени методично, така последователно, вече толкова време.
той: чета за теб. къде си?, питам го. преди предприемчивият му ум да сведе въпроса ми до биопсевдокод, отговорът дере съзнанието ми. не се учудвам.
какво ще правиш? тя се колебае.
"връщам се", отмята поглед от нищото.
!!, глен и неговият (скапан) конкурс. времето се размества, снощи следва днес наобяд.
трудно-поносима жега размива всичко. всеки си продължава своето, с което се е захванал.