вретеното говори със подкова
кървят илюзии в огледалото
и сами измислят за последен път
отделяне на сън от властни навици
безкрайно премятани от бурята в мен
те се счупват в омраза грешки думи грешки
и затова най-скоро с намерение да бъда тъжен
като животно нехванато за каишка
не ще бягам от живота тежък на село
защото остри са техните брадви и лошо гледат очите им