Нарече Я грозна. Каза, че прилича на рецидивист. Какво ли още си е мислела, а не е казала. Не ме интересува. Стисках зъби... мълчах.
Не я беше виждала, за разлика от мен. Не беше говорила с нея. Не беше я наблюдавала... седяла с нея... мълчала с нея... Не я беше прегръщала никога. Не я познаваше. И никога нямаше да я опознае. Не ме интересува. Дори е по-добре...
Аз себеоткачам. И през август и през септември. My lonely August част втора.
С 1500 парченца от нейния пъзел.... с нейната книга.. надявам се да й ги върна някога. Да има възможност да й ги върна.... да се върне тя....
Усещам... какво ли усещам. Хем празнота и болка, хем радост.... Усещам най-прекрасната Прегръдка... както никой не ме е прегръщал досега. В която се загубих за няколко секунди.... Докосване.