Сам, във нощта
За теб аз мислих
Сам, под дъжда
За теб си спомних
Взирайки се във луната
Аз теб видях
Лутайки се из мъглата
Теб аз чувах
Заслепен от ярко слънце
Вина усещах
Без надежда, нито зрънце
Без почивка бягах
Сънувайки странни кошмари
Назад видях
Как пътеките стари
Така мъчително извървях
Бродейки из гробище мрачно
Гробище на спомени от кристал
Виждайки безбройни редици плочи
Пред очите ми моят живот стана на кал
И съзнавайки живота си пропилян
Изпълнен с печал
Хора взрящи се в мен,
Виждам как ме гледат със жал
Постъпвайки правилно или не
Живейки във ад и рай
Знам – всичко било е в моите ръце
Но това е моят край...