обичам когато музиката няма граници, смесва се със всичко наоколо тогава всичко се превръща в музика нали...
тракането по клавиатурата чужди телевизори по чужди балкони (тихо и отчетливо екранно пъшкане в 4 сутринта)
щурци
мисли
пулс
музиката диша чрез нас
работата е че точно така ние сме музиката
със звъна на кукичките на пердетата и чарщафени шепоти по балкона
и загубата на усещането за граница, къде свършва къде започва реалността
и когато сд-то свърши продължавам да слушам някакви други неща усещам се 10минути по-късно
пълен ступор
жега
тъмнина
аз
и около аз