превъзпитание е думичката. what''s behind не ни интересува. по принцип. нещата, които са по принцип не ги обичаме. те погледнаха нагоре, след това погледнаха нас и през техните очи видяхме колко е голяма разликата. след секунда мълчание напълнихме чашите. и продължихме. да мерим. да, сватбата беше наистина свежа. нещо контрастно на "по принцип". едно glamour събитие, събрало елита както на тези, така и на онези. или поне елита на техните среди, както те обичат да се наричат. всичко е от разликата в чашите - нищо повече. когато те се задълбаха в собствените си икони, осъзнаха, че всъщност това е wrong dance. не бяха уцелили момента просто. но в крайна сметка те така или иначе никога не го правеха. разминаваха се на сантиметър от верния път. точно нужното разстояние, което да те побутне, да те накара да залитнеш леко встрани от правия път, побутвайки те по рамото. намигване за james. но поне е истински, нали приятелю? а какво имаше в чашите питате? надежда. чисто и просто a cup of hope. яхвайки
северния вятър, който съм силно убеден имаше някакво име конкретно, което ми е дяволски невъзможно да се сетя в момента. финансови бележки и касови бонове ознаменоваха голямото събитие. на осъзнаване. след което следва изтрезняване. от надеждата. нали помните какво пихме. надеждата е едно токова вещество с неизвестна консистенция, с което не трябва да се прекалява. прекалената употреба води до абстиненция. а ние това не го обичаме много. някак те лашка напред-назад-напред-назад. докато опреш глава на перилата, сякаш те е хванала една от сравнително силните форми на морска болест, познати на земята. опитахме се да погледнем през техните очи отново. някак подсъзнателно бяхме принудени. този път видяхме себе си, което мен лично ме уплаши и ме запрати дълбоко в периферията.
ръката, която отбелязваше страничката в речника почна да вибрира леко. приятно е, да.
отворихме го и вътре беше подчертана думичката "превъзпитание". мисля, че затворихме
цикъла. нали знаем, че всичко е в някакъв цикъл, за да не се губят там някаквите неща
от природата, които по определените им от незнамсикой закони трябва по принцип да са
завихрени в невъобразим такъв. според мен най-вероятно защото после не биха
намерили пътя си обратно. често се губя, сигурно не съм от тях.
belle de jour.