най-вероятно ще останеш разочарована,но аз съм просто един скучен,суисидно настроен нихилист по нужда или поради случайности,така и не разбрах.
ще ти разкажа приказка:
харесвах книга.книгата бе добра проза,имаше всичко:образи,характери,картини,форми и атмосфера.атмосферата бе топла,топла като врабчево сърце.а врабчевото сърце освен да притопля перушинките,умееше и да се страхува.страховете по свои си начин правеха книгата по-завладяваща.
после бях книгата.после стоях на далечен рафт и се страхувах от други книги.после други книги надничаха към мен,а на мен ми бе студено.после откъснах страница и я запалх.после откъснах друга страница.нея също запалих.после откъснах...ето това продължи наистина дълго.вече не съм книгата.и книгата няма образи.нито атмосфера.и някакъв твърд студ се е настанил в мускулчето на врабчевото сърце.
което отдавна не се страхува.
но му е тъжно.и все още-самотно.и все още-празно.
виж,приказката ми може и да не струва,но това е което искам пък аз да ти внуша-че не съм изобщо убеден,че трябва и ще мога да се обичам:тези празни корици;тази хладна перушина;липсата на страх.и на вяра.
с огромно уважение към светлата ти и красива личност