един на обед
слънцето спря на прага ми
и се поколеба
обърна се после и си тръгна,
лъчите му да не събудят
спящата нощна пеперуда
двете мидени черупки на ушите ми, напонмят колко е празно по средата, тихо, моментен мир
и изведнъж осъзнавам колко сапунени сме били преди дни четиримата оплетени в някаква безумна каша, и как постепенно се отдалечих, нова комбинация значи, трима+наблюдател
как очарователно се въртят в кръг чак им се завива свят вече
всъщност е смешно може би
лудо лято
с толкова много филми
и отказва да си тръгне сега, държи на своя подчертано брутален август
и все пак спокойствието ще дойде ,щом започнахме да се учим да се съзерцаваме от страни, и да и плановете се разтварят в главата ми значи септемврийски стоп до морето , а после до рила
глад за живот ,разбирате ли
завърна се