хммм....иска ми се да кажа толкова много неща а не знам откъде да започна...не знам дали въобще трябва да започвам.може би е по-добре да поизчакам малко,да видя кое ще продължи да витае в главата ми с табелка :ВАЖНО! и тогава да сядам и да казвам каквото и да било.иска ми се нещата да станат отново както преди.и не от любов към миналото,а просто защото преди всичко имаше смисъл.имаше интрига.имаше тръпка.сега няма нищо.сега всичко е толкова празно и грозно. и сега ме е страх да гледам в бъдещето,защото знам каква ще бъде интригата този път. знам че може би няма да имам сили да се впусна в нея и да играя по нейните правила.защото и този път резултатът ще е същия,както винаги,но ТОЗИ ПЪТ аз май няма да мога да го понеса. струва ми се че отдавна съм извън играта която създадох самата аз. в случая учениците надминаха учителя. не ми се мисли какво може да се случи.от толкова много време нямам представа какво да направя,за да овладея положението.толкова съм изморена че наистина ми се иска да оставя нещата да се развиват без моя контрол.само че едва ли ще мога да стоя отстрани и просто да гледам. да,обичам да ми обръщат внимание,да,обичам да се интересуват от мен,но не,в случая изооооообщо не става въпрос за това. ДА,ОБИЧАМ ДА ВЛАДЕЯ СОБСТВЕНИЯ СИ ЖИВОТ, и не,не обичам някой да променя обстоятелствата,от които той зависи ,без да ми каже.
а може би имам нужда от интрига??? може би все още имам сила да се боря ??? може би развитието,било то и лошо,ще ми даде тласък,ще ме съживи????
защото не искам хората да забелязват че има нещо.не искам да идват и да ме питат дали всичко е наред.искам усмивката ми да прикрива всичко,както в доброто старо време.
а може би просто имам нужда от малко почивка.
да се скрия.
наистина да престана да бъда част от всичко което ме заобикаля сега.
може би имам нужда да поговоря с някой.
със самата себе си.