какво искам ? не, наистина.. не става дума за обяд, или за подарък за рожден ден.. какво искам за себе се, в истинския смисъл на думата.. мечти ? да, може би съм на прав път.. мечтите дават въпроси, но понякога дават и отговори.. виждам моята мечта.. да, сега на крачка от мен.. виждам я в прозореца, в още новичкия лъскав лак на китарата ми, в езерото, което дъжда е направил от локвата под терасата ми, виждам я и в сълзите си.. докато мечтая съм приятно сгрят отвътре, някак искам да продължи вечно, защото знам, че ще приключи всеки момент.. а когато приключи, става лошо. вече в прозореца виждам само собственото си отражение, в лъскавия лак виждам две празни очи, а в калната локвата под терасата ми има само две очи, пълни със сълзи.. а в сълзите ми има само сол.. солени сълзи, които капят бавно в раната на сърцето ми.. с всяка капнала сълза става все по-зле.. не, не мога да ги спра.. не искам да ги спра..
ето докъде ме докарват мечтите ми.. за всяка мечта има сълза, обаче далеч не за всяка сълза има мечта. когато си поплачеш се очаква да се поотърсиш от мъката си. очаква се да ти олекне на душата. аз не очаквам нищо. просто плача. защото ми се плаче.. не, няма да ми олекне след това, знам че утре също ще е така. знам, че и вчера беше така. знам, че сега е така.. ''винаги ще има утре'', нали ? заглавието подло изкача в болната ми глава. ''о, какво успокоение. мерси много, ама за мене може и да няма...''
и въобще тези мечти са доста странна история. дали си заслужават цялата мъка или изляти сълзи? дали въобще някога ще се сбъднат? и дори и да се сбъднат, което е доста малък процент вероятност - после какво ? не, сериозно - сбъдват ти се всичките мечти да речем. и после ? нови ли ? а какво става със старите ? да, точно така, захвърляме ги на боклука. а какво става ако не се сбъднат ? да, пак ги изхвърляме на боклука.. и какво се получава в края на краищата ? всички мечти, независимо сбъднати или не - те се забравят.. но сълзите не се забравят..
като че ли все пак мечтите дават повече върпоси, отколкото отговори все пак..
е, не това исках да напиша.. исках да напиша всъщност колко ми е кофти, или колко е шибан света, или как съм прецакан отново от - да, познахте - от себе си, или пък че искам най накрая да забравя всичко.. не, няма да пиша подобни глупости, защото не са нищо ново.. но си струва да помечтаеш за един миг.. нищо, че после ще стане дори по-лошо.. нищо, че така и така красивата ти мечта после ще отиде при лайната.. помечтайте поне за секунда. поне заради мене.. заради този, който вече не може да мечтае..