топло жълто пиле като снежна топка
малката му човчица подава се от мрака
пее и подскача пилето на двора вън
вихровете ледени за него са отрова
насочват реактивни изтребители
към обобщените човечества на ранните години
когато древността се измива от играча
погубена от самите нас
тези които си похапват истории
в късните нощни състезания със съня
ние сме взети под наем
приложени към телевизора
мързеливо програмирани и отегчени
като восъчни автомобили
по които апаратчиците
прожектират видеото на света
те носят пропагандата в главата си
пропагандата убийте нея
виждам че искаш да изпълниш този текст с решения на задачи които поставяш
за първи път
сега
няколко последни изречения
ала черен вик за помощ да са те
и спираш
искреността е най-мизерната пропаганда
и не знам
ще кацнал на брега на сериозните генерации
или чадърите чудни песни пак шептят
есента пада кристалчета в порцелановата чашата
и аз ще потръпвам със смеховете на неизвестностите
далеч от сенките им гладки, течаща по коритото като възглавничка. те възпяват
те възпяват низините на твоят плавателен съд черноработниците
от изпуснатите желания знаеш ли как да променим съдбата си
само в проект черни траектории на пламъка ти
аз съм леденна амфора х. нищо не знам. нося се по пътя. режа се по стъклата, за да изпиша посланието на болката
придай си важност и облечи се в строгост
ха ха-ха ха ха-ха ха ха-ха (престорен смях)
престорен смях / излишни схеми