есента се връща с хората си със шемета си всички , които цяло лято се губеха се появават , цял ден здрастита от което не мога да се прибера, всички са по парковете пак
срекам го на попа , човека със празните сини очи , който не помня от къде познавам, говорим -аз сконфузено, той шущи защото нещо се е обежводнил май, после казва на някакъв свой приятел нещо , което ме подсеща кой е и ме хвърля в оркестъра
-тва момише го пошнавам от шиши жнаши ши штрува да го познаваш-излиза в някакъв момент от разсъхналата му уста
и да тогава се бях разтичала пак , за билети за габен , април месец, смилах филмите, притичах край сиси и тоя човек, колкото за едно здрасти и изчезнах
странни опити да се свържа с хората , с които съм делила едно от най-мрачните ми лета, някога си
-ее кво прави сиси къде е , учи ли работи ли
човекът с празните очи нищо не знае, събрали са се всички на скоро, но не помни какво са си говорили...
оная компания някога, фани , индиго, дивотиите на марси и мелодрамите на гери, всичко липсва, трябва да се нареди отново, ако всички престанем да тичаме ще стане
и да и точно тогава трябва да тръгна да гоня поредната компания луди хора , да подскачам от тайфа на тайфа скоростно , което отново обърква всичко нали
а два дни по-късно се оказвам в някаква гора в панчерево с тонове полузабравени познати, всякакви рейв желания са избити от злобната габа, няма рейс с който да се приберем, седим край някакъв огън и тарамбучим
мда
не бяха такива партитата преди
не бяха