пак е онова сладко утре, когато разстоянията се скъсяват и всички любими същества можеш да ги пипнеш, да им се радваш истински, да ги почувстваш.
този път ще бъдат толкова много, че сигурно на някой няма да обърна внимание, ама те всички са така добри, че няма да се сърдят.
съжалявам, ицу,сигурно няма да имам смелост да говоря с теб в така очакваното *вдругиден*.
съжалявам, че всичко се преобърНа и преобърКа така, виждах дълго приятелство, но май погледът ми се препокри до късогледството ми.
тъжно ми е за което. не знам дали някога ще си го простя, всичко, случило се е против принципите ми.
което най ме вбесява.
отново съжалявам, макар да не знам точно за какво.
но сигурно има.
колкото и да мразя самата дума *съжалявам*, ето и аз съм идиотка и я използвам, покорявам й се, като си мисля, че с някаква си дума или нещо си написано тук, нещата биха се оправили. макар лично да се надявам на нещо такова.
винаги ще си мисля, когато замина, че в бг има човек, който просто не разбрах как го нараних. как го отблъснах от мен.
това не трябваше да е така, както стана, трябваше да е радостно, да е пропито с усмивки и подскоци, а всъщност стана доста носталгично, все едно.
септември ще е такъв месец.