Беше тъмно, малкото градче сякаш беше заспало, валеше. Виждаше се само силует на някакъв човек, който се движеше бавно, осветяван от мътната светлина на нощните крушки. Той спря. Започна да гледа нагоре към черното небе, той беше единственният, единственният който по това време беше навън и се наслаждаваше на музиката на дъжда, на красотата на тъмнината. Затвори си очите и продължи да стои все така неподвижен. Не забеляза как в далечината започнаха да се появяват очертания на момиче, то вървеше бавно, с малки крачки, гледайки надолу към локвите които отразяваха оскъдните светлини на нощното градче. Дъждът се усили. Тя се приближи безшумно към него, вдигна си погледа от асфалта и го погледна. Той отвори бавно очите си и също я погледна. Гледаха се без да кажат нито дума. Капки дъжд се стичаха по кестенявата и коса и по лицето и, очите и блестяха, сякаш бяха пълни със сълзи...
...you bring light in
to a dark place
walking in light
glowing walking in light
gold ring around you
the hues of you
the golden sunlight of you
you bring light in...