хмм.. чували ли сте легендата за Икар? да, този който полетял на крилата на мечтите си,но неусетно се издигнал прекалено високо и платил с цената на живота си за това ? е.. аз също имах мечти.. всъщност илюзии.. не че има някаква особена разлика всъщност. чувствах се добре върху моите криле. нещо в мене ми нашепваше да си стоя в ниското, но аз не го послушах. изведнъж крилете ми се стопиха.. и пропаднах надолу.. мм.. удара със земята подейства доста отрезвяващо...
днес валя.. най накрая заваля дъжд, който намери място и за мене под облаците си.. днес направих нещо, което трябваше да направя доста отдавна.. не, не е важно.. по скоро е сантиментално.. или банално.. за мен беше все пак необходимо.. преди няколко дена се върнах на мястото, където се запознах с Нея.. точно едно лято време.. нито повече, нито по-малко.. учуден съм, че за толкова кратко време могат да се сменят и смесят толкова чувства.. както и да е.. та от това място си взех едно камъче - малко, прашно и невзрачно.. не съм го подбирал, просто се пресегнах и го взех. за мен то беше цялото лято, чувствата ми, пропиляните време и думи, мечтите.. исках да завали.. и заваля днес. припомних си всичко свързано с Нея.. спомних си какво исках да й кажа.. спомних си и какво не й казах.. не можах да се сетя ЗАЩО не го направих, но това е друга тема, която не е уместна сега. постоях известно време под дъжда мислейки си. после хвърлих камъчето на пътя под дъжда.. да, захвърлям всичките думи и мечти, всичко което съм искал някога да й дам. нека дъжда ги отмие..
трудно ми е.. не, няма да я забравя просто така.. не искам да я забравям.. няма да го направя, но това което върша е общо взето доста подобно. така.. отървавам се от всичко в момента..................
чувствам се чист. и празен. да, още боли, спор няма, но това сега няма значение. празен.. звучи гадно, но е така. опразнена душа.. която чака да бъде запълнена. е, мисля че вече е Време.. Време е да отгърна нова страница..
ново начало..