животът е кучка и после умираш,
казват. А не казват какво става в периода между момента, в който установиш каква кучка е живота и момента,в който пукнеш. Мислиш си,че някак си всичко все пак някак си ще се подреди, че въпреки всичките гадости и абсурди има място и за теб, някъде с някой, някак си. Наивността е първата ми грешка, втората ми е че имам принципи, третата е, че обичам, Обичам. Понякога мразя и съм бесен и сърдит, моментно прогледал и усетил какви наистина са хората около мен, за съжаление прекалено рядко. После отново се връщам към наивното си вярване, че хората по принцип са добри и не искат да нараняват другите, просто правят грешки, за които мога да простя. Изобщо майната му на всичко, дори не знам защо се ядосвам толкова, не би трябвало да ми пука, мога просто да бъда като тях. И накрая просто ще пукна и аз.