понякога ме изнервя адски много. искам да й хвана врата и да го стисна много силно. правила съм го, но не съм била достатъчно ядосана. мина ми.
сега ще си мисля за моя вчерашен приятел скакалец. снощи беше на бюрото ми, върху писмото, което пиша на моето малко бебе. пожелах му лека нощ и не му говорих много всъщност. беше ми студено. и сега ми е. краката ми са ледени, а аз си мисля как мога да притичам до гарата и да хвана нещо тежко, движещо се и бавно, което може да ми донесе малко радост. а всъщност трябва да рисувам. и да чета. защо не намирам време за любимите си неща.. взеха ми килима и сега стаята ми е много дървена.. и пода е още по-студен.. чата е голяма идиотия. поне имам цветни химикали. дали утре съм на рожден ден. искам моят да е на 24.03. като малка много исках, но бях забравила тази си идея.. сега имам много повече и ме е яд че не им отделям време. и аз не зная какво толкова правя. трябват ми нови слушалки. и рамка. трябва да напиша сън.
искам голям прозорец за нагоре
/онази снимка страшно много ми хареса със зеления коридор../
и никакви звуци докато съм там
и усмивка когато стигна..
може повече от 1.
разстоянието ражда болести..
само 80 мин. на седмица са ми интересни.
кожата трябва да се почиства от време на време.
плодово.
...