Тя гледаше вечерното небе, окъпано в кръвта на слънцето. Мислеше си, че този залез е едно от най-прекрасните неща на света. На нейния свят. Действително беше наистина невероятно красив.. Имаше нещо особено в цялостната цветова гама, някак изглеждаше кърваво червено, но едновременно с това и златно жълто.. както тъмно черно като очите й, така и светло бяло като облак след дъжд.. Имаше нещо особено в гонитбата на леко разпокъсаните облаци, нещо почти несъзнателно се набиваше в съзнанието, но човек не можеше да каже какво по точно. Но не и в нейното съзнание - за нея това беше съвършения залез в съвършения свят.. сътворени от нея.
След като се налюбува на залеза си, Тя с лека стъпка тръгна по мраморна пътека. Плочите също бяха идеални - съвършени шестоъгълници от черен мрамор. Отстрани на пътеката, и в двете посоки, имаше безкрайна ливада от тъмнозелени детелини. Както вървеше замислено Тя спря и се огледа. Забеляза зеленото море, опиращо границите си чак до края на погледа, където небе и земя се допираха. Махна небрежно с ръка и около пътеката мигом изникнаха розови храсти. Тя помисли още мъничко и с втори жест направи всичките рози черни. Така, изглеждаше доволна.. можеше да продължи напред. Стъпките й отекваха в далечината с невероятна равномерност. Повървя известно време и стигна да замъка си.. Беше целият черен, с високи стройни кули, множество тераси и безброй прозорци. Целият беше изваян в готически мотиви.. Забелязваха се на доста места сребърни нишки, преплетени в черния камък. Двете така контрастирахам както и се сливаха.. Беше неописуемо.. Тя бавно се насочи към главната порта и докато се приближаваше въпросната порта се отвори.. Влизайки огледа творението си.. ИНтересно, да.. Всичко беше тъмно.. и то не много тъмно червено, или зелено, а просто оттенък на черното.. хиляди цветове направени от един.. различни оттенъци на черното, но не сиво.. не, нямаше нищо сиво.. всичко беше черно. Поразходи се из замъка си, поразгледа стаите.. всичко беше идеално.. След това излезе отново.. вече беше нощ, а идеалната луна грееше на небето.. Отиде до безкрайното зелено море и се поколеба за миг. После с решителна крачка закрачи през него, а изпод стъпките и веднага се появявха още от съвуршените черни мраморни плочи. Около Нея се появяваха и никнеха храсти с черни рози, малко по навътре в зеленото море се чу поточе, а по надолу по него върба натопи жадни клони в кристалната вода.. От другата страна на пътеката се появи ябълково дърво, а точно пред Нея мраморните плочи образуваха сравнително широк кръг, а между ръбовете на плочите бяха посипани речни камъчета.. Около границата на кръга растяха още черни рози, а в момента се появяха и лози.. Те сплитаха и преплитаха своите клони и листа докато обарзуваха нещо беседка.. Изведнъж се отрупаха с черно грозде. Когато Тя стъпи в кръга, в средата започна бързо да се оформя мраморна маса.. черна.. А на масата се появиха три сребърни свещника, с ангелски мотиви. С грациозна стъпка тя се доближи до масата и леко прокара пръст по ръба й. Свещите се запалиха, а до Нея изведнъж се появи прекрасно кресло. тя се настани в него и изгледа свещниците така, сякаш и бяха виновни за нещо. Изведнъж ангелските мотиви се превърнаха в изящни форми на черепи. Тя нежно вдигна ръката си нагоре и я извъртя така, все едно държеше чаша. Тогава се появи кристален бокал със сребърен обков, а в бокала кротко лежеше най-прекрасното вино, създавано някога. Вдигна чашата и отпи, като остави виното да облее устните й, за да може да се наслади напълно на своето прекрасно творение, както и на съвършения си свят. Но виното горчеше ужасно. Тя дръпна нетърпеливо чашата и се вгледа в нея. Разсея се за момент и изведнъж всичко се промени.. розите станаха червени, мраморните плочи помътняха, черното грозде стана бяло, черепите по свещниците станаха пак на ангели, а на масата, точно срещу нейното кресло се появи още едно такова.. само че празно. Тогава тя осъзна грешката си.. Стана и се затича по пътеката, а около нея розите увяхваха и детелините изсъхваха.. беседата също изведнъж се преобрази напълно и доби изгнил вид. Тя тичаше към замъка си, но колкото повече тичаше към него, той толкова повече се смаляваше в далечината.. Накрая Тя хвърли обувките си и затича боса през изсъхналите детелини.. чувството беше ужасно.. И Тя бяга докато накрая не й останаха сили и тя падна на земята в несвяст..
Събуди се изведнъж.. като от кошмар.. Надигна глава от мократа трева и се огледа. Къде ли беше ? Чий ли е този свят? Тогава изведнъж я сполетя идея, която Тя сметна за много странна.. ''Защо този свят да е нечий? Защо не е на всички?'' Тогава Тя седна на земята и се замисли...
След известно време стана и се огледа.. От очите й едва се отрони сълза.. Последва усмивка.. И вече не беше Тя.. беше просто тя.. И тогава обърна гръб и се запъти да разгледа този нов, необятен свят, света на всички останали, а вече и нейния.. Тя нямаше как да види, но очите й вече не бяха черни.. бяха лешниково кафяви..