Отдалечавайки се от събитията, нещата все повече и повече придобиват онези логични /или не чак толкова/ очертания, които само страничният наблюдател може да открие. Странно, как винаги намирам обяснения (оправдания?) за всичко и отказвам да помня лошото... Самонавиването прави чудеса, особено когато не си убеден коя от всичките истини е най-истинска. Дали е толкова вредно, колкото ми се струва понякога?