явно на нещата не винаги им е писано да се случват както трябва , хората се губят въпреки всички опити, слушам от другата стая значи да случи се не не вярвах признавам надявах се дори бях сигурна че всичко ще бъде наред казах й го и на нея уж нещата се бяха обърнали на добре два дни по рано
и ето я :
коса усмивка /леко тревожна може би / бузки нейните си очи нещата се нормализират значи приятелите са се възтановили от прободните рани всичко точно
днес не мога да й се обадя
защото знам точно какво е
и въпреки това вярвах че няма да се повтори /дано не помни дано всичко се загуби в мъглата на шока да не издърпа след себе си още някой крах, иначе рано или късно ще се оправиш ще свикнеш ще ти се струва неправилно да свикваш и все пак ще го преживееш ...знам как звучи това-като покана да си разбиеш главата в стената и наи-ужасното е че е истина/
хората оцеляват
вкопчват се и оцеляват, напукват се от всяко сътресение но трудно се чупят
и ето аз решавам да преглътна също, за мен отстрани разбира се е по-лесно отиваме на купон дори с това което някога беше и твоя тайфа от хълма цяла сф блести като някакво кичозно бижу нощем искри денем пластмасови мъниста мъглицата в дерето върба над потока се минава по тънак дънер огън хора джими хендрикс празнично картофи на жар смехове
хиляди светещи прозорци-мънистата всяко едно -живи хора и някои умрели
а после хората ще се напушат до смърт с нещо което изяжда мозъка на а. и тя лежи на асвалта ужасно тъжно изглежда двете сами на един паркинг нейната реалност се е срутила настива някои слуша чалга хлапета пушат на катерушка гласовете отекват между блоковете един човек с пистолет не ни поглежда минава с колата си почти върху нас светлината е жълта
колко пути си била това , си го виждала част ли е от оцеляването знам ли
преди да се съмне живея във филм на ужасите
не си поръчвам събуждане