първата ми болест за тази есен и вече удря сериозно - от слушалката, по накъдреното кабелче - нали не се сърдиш?
ммне, поръчвам си металните части за ръцете. bulletproof me.
нищичко не гоня днес, чакам си реда по опашки, предавам лист с решени задачи, качвам се, всичко нормално. и главоболието, което притиска отвътре навън, вместо наопаки. и шипчетата във всяко рамо, скованите ръце. пръстите ми дописват погрешно числата. рисувам блато с риби за алекс и го пъхам под стола й, но тя не забелязва.
кой ще сложи брашното за тортата
кой ще почисти балкона
кой ще подреди приборите
кой ще изпече гостите от глина
кой ще ги кръсти и освети
как ще е глазурата този октомври ако не с калта от дъждовете
кой най-сетне ще върне дъждовете?
и всичко, което ми се случва днес, е химия на тялото и безразличие от моя страна да го почистя и ремонтирам.
там, където се врязва стъкълцето, дълго време остава коричка.