в съня ми винаги се появява екшън част, съвсем нелогично. този път заплашваха с нож някакъв човек (сивкави дрехи и мръсна физиономия), но той сам се спаси - изтръгна нещо от корема си и предизвика невероятна паника. дойде линейка.
това всъщност беше част от филм, защото насън аз ходя на кино.
залата е много светла, седалките са бледи и разстоянието между някои от редиците е ужасно малко - редица седем и една трета например. на касата стои състарен и с рани по лицето един красив далечен познат. чудя се защо съм избрала да изглежда така.
хората около мен стават два пъти по-шумни, скачат на място, прегръщат се, крещят. ако се засиля, бих могла с един скок да стигна отсрещния ъгъл. сигурна съм в това.. или почти сигурна, добре де. важно е усещането за енергия. притесняват ме няколко строги погледа, но после ги карам да изчезнат.
сядам на единственото правилно място - точно до смеха, с когото разговарях и снощи, преди да заспя. имам правото да променя и него, нали е попаднал тук нарочно, и го правя. разстоянията се променят. ''ако е позволено...'' и се превръща в съвсем друг човек. отлепям се от седалката си. бузата ми е някаква рана.
усмивка преди да съм си отворила изцяло лявото око.
събуждам се от лая на кучето на съседите. проклето е, голямо колкото обувките ми и заслужава да го отровя. скоро. как?
до главата ми е оставена чиния с мънички ябълки.
не, това е прекалено мил начин да убиеш някого.