сини ръце
прехапани устни
треперещи крака
като в синия транс от приказката... пепеляво синьо - късен залез
сладко
много сладко
и смях
пак много
и вятър
разнася мислите и болката
вдига ги във вихрушка - високо - не ги виждам, не ги усещам
и после падат като милионите листа есенно време
бавно
и болезнено
както всеки път, щом останеш сам под дървото, а там има място най-малко за двама