бях мислено с нея в този вятър
виждах само нея, докато жълтите листа, прахоляците, мръсните хартии и другите там шарении на славата се вихреха в еуфорията си чак до небето и се сипеха отгоре във вид на мръсотия.
виждах как само нея удрят през лицето,
как само на нея й вдигат роклята,
как само нея карат да плаче с глас ...
беше ми трудно да гледам това, признавам си
и най-лошото беше, че нищо не можех да направя
може би излишно съм се вживявал - сега боклуците са се слегнали край бордюра, а тя стъпва по тях с небесна походка