Напоследък взех да се замислям дали всичките ми представи са правилни. Дали изобщо мога да си представям? Уж е правилно да се съмнявам, защото това е единственото сигурно нещо -съмнението. Така казват.
Но много взех да се замислям напоследък. Щастливци са глупаците! Не им трябва да мислят, единствената им задача е да не мислят. Ама и тяхната не е лесна. Представете си -всички ги гледат с насмешка и ги обиждат с "Глупак!/ Глупачка!"... Ох, пак взех да си представям. Ама май много несполучливо. Изглежда, че съм много ошашавен. Дали?