Аз вървя. И срещам теб, който/която и да си.Ти вървиш. И после застигаме тях. Те вървят. Всички вървим. Но къде отиваме?
Закъде бързаме? Или изобщо темпът достатъчен ли е? Или излишен? ~Кой може да каже? -Всички, които не пътуват. Тези, които само съзерцават през погледа на своята статика. Обаче те са показатели за движението на пътуващите.~ Защо? -Ами, по-лесно е да чакаш. ~Но какво да чакаш? -Себе си! Всичко зависи от теб. Донякъде. Защото или си пътник, който гледа да настигне и дори изпревари другия, или систатичен наблюдател, когото всички подминават.