събуждам се през нощта,съсипан от сънища...сънувах как се оплитам в някакви нишки,и ръцете ме болят,не мога да развържа възлите,не мога да се сетя как ставаше...
плискам лицето си със вода и тя застояла в кошмарните си сиви тръби.
приказвам сам,защото ме е страх в тъмното. говоря,сякаш има някой в стаята,питам го разни неща,но не чувам отговорите...твърде ми е сънено,та не го разбирам.
лягам, а леглото ми е толкова топло,че веднага се унасям.
възглавницата ме души,винаги я махам насън...
притискам се о стената,целувам я нощем...и мръсните тапети стават ласкави, затоплям ги с меките ми устни...какво ли не прави човек в съня си...
сутринта намятам пуловера си почти решен да скоча от тесния си свадлив балкон. толкова ми е писнало от теснотия. и главата ми е тясна...тясно ми е и леглото,и стаята...и очите ми.
някой път се взирам в нещо,но не мога да го видя в целия му размер. това ме влудява...ограниченията са направени с някаква цел. и когато разбера каква ще си наточа зъбите и ще разкъсам причините.
когато съм най-зле все съм сам. и добре,че лекарите не идват по домовете...
прежълтелите ми ръце са готови за всички кръвни проби. само,че в кръвта ми нищо не е останало,алкохола се е напоил в мозъка ми, живея с дрогата на втория етаж...така де...животът ми е пропит от зависимости,няма накъде без тях.
само,че няма да се излекувам.
и от хапчетата ще си направя макет на малък град...градът на спокойствието,града на съня,на забавянето...на смъртта.
приучил съм се да не уважавам живота. и да плюя по него...не съм злоблив,просто думи,който пращам в една посока нецеленасочето рисуват моя гняв.
гневът от това,че няма да се излекувам,че както съм живял така и ще умра- на втория етаж, че кошмарите няма да спрат,че сметките за водата ще растат,заради пристрастеността ми да се давя в застоялост.
глупости. много глупости наведнъж.
закусвам лимони. обядвам чай. вечерям със себе си- унищожавам се качествено.
задръжките са само филмът,който сме гледали с дрогата отдавна...и от дрога сме го забравили.
забавяйки прииждащата щедра смърт.