хм.. пак седя срещу празния монитор. защо го правя? имам предвид да пиша какво ми е на душата или каквото е там. защо изпитвам такава нужда? а има ли значение? май не.
ехх.. ако дойде някоя магическа фея от приказките и спре до мен какво ли бих си пожелал? интересно ми е, наистина. хаха, не знам какво искам. познато? възможно е. всъщност като се замисля май знам. просто да кажеш че не знаеш какво искаш е по-ефектно. в самата фраза има нещо - нещо неистинско, нещо лъжливо. нещо, което идва на фокус и веднага се размазва после. винаги можеш да я извъртиш тая ''фраза''. и то по начин, който ти угажда. на теб. но не и на другите. защото е това то - завърташ света си по удобния ти начин, но пък размесваш тоя на другите и те почват да лаят веднага. и става една такава никаква.. егоистично. може би това е думата. или по скоро ''егоист''. но сама дума нищо не прави. може би трябва да има и едно ''съм''. и ''трябва'' също.
толкова ли е трудно да си егоист??? или аз просто съм прекалено некадърен дори за това? може би съм егоист все пак. всичко което съм искал може да се изрази в няколко неща. искам да обичам. това като че ли го имам - обичам. при това в прекалено големи количества май. другото, което май се явява по- трудната/интересната/досадната/мъчителната (в зависимост от настроението) част - да бъдеш обичан. като везна е. би трябвало да се поддържа някакъв баланс, нали? хаха, би трябвало.. защо се смея ли? ми щото е смешно, мамка му! това го учихме преди време в училище. май беше нещо като ''ирония''. не помня вече...
..................................................................................
..живее ми се. господи, как ми се живее. всички глупости свързани с рязане на вени или бесене или други такива са просто.. ами глупости. искам да живея! искам да чувствам!! боли ме, да. и какво толкоз? щом ме боли значи съм жив. надявам се. живота ми никога няма да е същия. беше друг преди минута. беше друг и преди секунда дори. ще е различен и след половин час. или половин минута. или по-малко. защото ще е нов. защото брояча си тече (не помня вече чия е тази реплика). и при това отзад напред. да не споменаваме факта и че въобще не си губи времето тоя брояч. тик.. так.. тик.. тихо ехо.. отекващо в главата ми. опп.. грешка.. беше отекващо. беше и ехо. сега вече не е - забутах го по отзаде тоя часовник. да си тиктака и звъни колкото си иска. не ме интересува. това което съм аз - това си ти. другото няма значение.