Има една дъга. До нея още една. После още една. Всичко е в дъги. Но къде е слънцето? Къде е дъждът? Няма ги. Има само дъги. Едни дъги, които само радват окото, а не хранят земята. Едни безполезни, но в същото време безкрайно красиви дъги.
Да гледам ли дъгите? С какви очи да погледна всичко друго после, след като съм гледал едни безполезно прекрасни дъги...
Не, ще погледна! Ще погледна навътре, към себе си. Защото там се крият дъждът и слънцето, които правят дъги.
Ще има ли полза от тази интроспекция? ...И дъгите даже не знаят отговора. Но ще го научат преди мен -това е сигурно!