никой не спира кранчето на дъжда
и потопът продължава
още колко дни остават докато трябва да влезем
с останалите животни в голямата дървена бъчва
и да се консервираме докато злините се издавят
вчера нямаше дрехи за мен в магазина
вчера не закусвах към два с този който беше гладен
защото бях на училище
вчера в джимис нямаше никой
/освен двама училищни спътници/
край горещия ми шоколад и до болното ми гърло
вчера беше денят в който не знаех нищо по биология и си говорех с учителката за "парфюмът" на зюскинд
и вчера пак си пропуснах поредния час при зъболекаря защото ми се въртеше свят и не ми пукаше за зъбния ми камък
и проклетата дребна плака
вчера дадох на яна четири диска които тя нямаше
/ с доста голямо закъснение за записването им /
чалах я пред училището
дойде с пружинираща крачка
и дебела красива усмивка
чадърче над поставената в шарена шапка раста глава
а до мен бедният женски висок красив елф
нон стоп си изпускаше шапката/чадъра/книгата/тефтера
в произволен ред
/ оказа се че четем една книга едновременно
без да сме говорили за нея
не й го казах
синхрони /
мразя нещата които могат да се случат
но ако наистина станат водят до претоварване
днес при личния лекар
в чакалнята му
орда от свръх болни бабички обсъждаха
химията и телата си
които са поддържани от нея
ако се трансформира част
от тяхната порция лекарства в дрога значи
те се друсат колкото уилям бъроуз на младини
чувствах се напълно здрав край тях
нищо ми нямаше
аз съм напълно функционираща
но малко прегряла машина
дано не се превърна в плюещ старец дърдорещ
за пенсии политика парно ток телефони крадци престъпници лекарства внучета
=
спомени и скука с мирис на запазен и щастлив нафталин
висях 35 минути докато ми дойде редът
после с черното чадърче и към вкъщи
с бележка и рецепта
сега печката бълва топъл въздух
с плетената голяма жилетка съм
и съм защитен