Блуждая ... Имам компас, но нямам посоки ... Верния път ми убягва, темпото ми изневерява, пулсът ми е равен на нула, виждам дъха си, който учестено се процежда от гърдите ми ... Тичам на едно място, а съм си мислила, че летя ... Само дупката ми остана ... Дали ще се превърне в кладенец за жива вода ? Ще хвърля монета и ще си пожелая ... слънце ...