Имам си един прекрасен щит. Нарича се апатия. С нея се предпазвам от всичко, и от всички.
Ах, този мой щит. Колко ефикасен си мисля, че е... А всъщност е много вреден. Предпазва ме от оръжието на другите... Oт тяхната доблест, но и от техния свян. Защотото тя - апатията - е виновна за всичко. За всичко хубаво, но и за всичко лощо. За всичко, което не ми се е случило!
Затова, захвърлям тоя мой щит настрани. Изправям се гол пред опасностите, от които винаги съм се пазил. Но и пред удоволствията, които винаги съм пренебрагвал.
Напред! Няма какво да губя. Нямам какво да печеля. Имам само щита, захвърлен в далечината.