- ти искаш ли?
- не, мерси. не обичам кафе.
- както решиш. две кафета без захар, ако може по-силнички - поръчах на лелчето от стола.
като че ли вече беше свикнала да ми дава кафе. ежедневие. взех двете наполовина пълни чаши и отпих по малко от всяка. после излях едната в другата и си направих конска доза кафе. по скоро магарешка. като за мене - магарето.
бавно тръгнах нагоре по стълбите към класната стая. не бързах особено. хич даже. не ми беше до даскало. не ми е до даскало от доста време...
замислено отпих от кафето. горещо е. доста! и горчиво. ''добре де, като не ти харесва за какво го пиеш?''. ами защото е горчиво. а също е и вредно за здравето. горчиво.. хм.. напоследък широко използвана дума. горчиво кафе, горчив живот, горчива истина, горчиви лъжи.. отпих още една глътка докато минавах покрай Нейната стая. да.. най-горчивото от всичко. не че има значение де.
... за първи път пих кафе когато се запознах с Нея ... явно трябва да го откажа. още една глътка. пия кафе когато съм депресиран. зачестих напоследък. имам чувството че всяка втора чаша която надигам е пълна с кафе. ами.. май не съм много далече от истината.
поразлашках малко пластмасовата чашка и реших да позяпам безцелно през някой джам. свърнах към един напосоки и се загледах в небето. накъсани облаци. няма дъжд. нищо интересно засега. обърнах се към коридора и се облегнах на дървената рамка на прозореца. уморено затворих очи и подуших аромата на кафето. с неохота забелязах, че бях близо до нейната стая. не че ми е гадно, че съм близо до нея, даже напротив, но просто ми стана тъпо, защото знаех че не е случайно. винаги си подбирам някакви ей такива места, по наблизо. или уж ''случайно'' минавам покрай стаята й. съзнателно или не. със скритата, дори свенилива надежда само да Я зърна за миг. и дори ми стана още по-гадно от това. защото знам, че не трябва да става така. поредната глътка от кофеиновата отрова. шибан живот. не че аз не съм си виновен де..
звънеца ме изкарва от мислите. уф.. закъснявам, а имам тест по английски и стаята ми е чак в другия шибан край на коридора.. с досада се затътрям посока изток - към стаята.. доизпивам кафето си и захвърлям вече ненужната чашка..