някои хора са на топло. седят си в някое кафене и се радват на топлата чаша чай и прегръдката на любимия. щастливи са. също са и късметлии. обикновено не дават и пет пари за студуващите навън, надигащите поредната чаша силен алкохол.. а всъщност и те мечтаят за чаша чай и приятелска прегръдка.. нужно им е толкова малко.. толкова малко да бъде дадено, а толкова много да бъде получено и оценено като наистина стойностто.. или може би като единственото стойностно нещо в живота им..
и така тези на топло са си на топло, със сгрети души и сърца, със човека, който обичат, а мръзнещите са си навън, тракат със зъби и копнеят за чаша топъл чай и просто една милувка.. но.. винаги е било така, винаги ще бъде.. братко, би ли ми подал шишето ?