Кое маха вкуса на тютю-шоколадът или топлото уиски?Замайването го маха.Само ако не искаш още от него. А искаш ли?
-Ами, май да!
-Защо го правиш?
-Зараси теб....?!Май...Не знам.
-Защо го правиш?
-Заради усещането.
-Ти имаш усещания...Зави ти се свят от цигарата,нали?
-Да те излъжа ли?
-Не- пийни уиски.
-И на мен вече не ми трябва повод.Хихи :)
-Нима?!Сега не е ли повод?
-Какъв?
-Ти си.
-?!
-Сега си ти. Без нищо и задръжки.
-Изчакай да се изпразня....Ах! Обичам това отпускане.
-Кога стана такава?
-Ами покрай теб...
-Аз не го исках от теб..
-Аз го исках от себе си,заради теб...
-И?!
-Нищо.Вали и пуша и слушам и се възползвам от нещото. Пия сама. Мечта. Разбрах,че мечтите или стават или се разбиват.Не можеш да държиш нищо в резерва...
-Колко пълна бе бутилката?
-Не помня. Има ли значение?Аз я изпих.
-И?!
-Винаги искаш аз да говоря,и да разказвам...Защо?!
-Защото съм простак.
-Защото си слаб и безличен. Срам те е от теб. Но така ти е по-лесно..
-А ти?Ти не се ли оправдаваш?
-Аз не обвинявам себе си за това,което съм и ако го правя го променям. Ти не се уважаваш заради себе си, но не ти стиска да се промениш.Тогава ще вземеш да станеш отговорен.
-Поне съм себе си...
-Какво?Не ми ли харесваш маската?
-"Аll for love".
-Т''ва си беше мойта реплика!
-А ти с кой говориш?
-А ти кой си?
-Не,не съм Него!
-А кой по дяволите си тогава?
-Дъждът, Dun Hill, Jack Daniels,казанчето!
-И ти ли ме лъжеш?!
-Нали искаше всичко мъжко да те лъже?!-за да не се разочароваш.
-Порастнах...И илюзията издиша. Сънят не е същия и вече съмм пълна...И какво?Това монолог ли беше?
-То все още е!
-И защо е в диалогична форма?
-А защо пак не си спретнеш един анализ?
-Не ме разочаровай!
-Сега аз ли обвинявам?
-Изчакай поне алкохолът да подейства.
-Вземи още един фас поне...
-Майната ти!
-Колко пъти вече си го казвала?На мен и на другите?!
-А какво искаш?!?!Сълзите ми ли?1Имаш ги! Винаги си ги имал! Прошка ли?!-Никога!Искам да лазиш и да проклинаш,както аз!
-Нищо не искам.Само ти искаш.Аз съм шибано егоистично копеле/Забравили?
-Имам само час JD да ми мине, а ти пак гговориш за себе си! Оставих те да влезеш в объркания ми живот и да го объркаш още повече,а ти пак говориш за себе си!И аз искам, по дяволите!Искам La Banca!!!!
-Вярваш ли си?
-Ти какво си?!Той или колебанието?
-Замая се вече,нали?
-Ами нали т''ва беше целта!
-Целта не беше да умреш.
-Майната ти!
-Ай,спри се.
-Майната ти!
-Спри!
-Как можа?!
-Кое?Ти направи сама всичко.Сама построи нашия свят .И той се срути,защото аз не бях там!
-А ти защо ми го показа-модела и всичкото.Знаеше всичко за мен. Знаеше! И ме остави да се гърча и свивам като срязан червей. Аз ти повярвах, по дяволите!И много,много....Много плаках.
-И още плачеш!
-Гъделичкам ли пак шибаното ти самолюбие?
-......
-Не мълчи!Заслужавам отговор,копеле!Само се криеш!
-Спри с уискито!Не мойеш да се владееш,а нямаш време.Пияна съм! И какво от отва?!Ти си копеле,а аз минах на момолог.Погледни ме!!!!Не те мразя! Обичам те!
-?
-Обичам те!
-???И?!
-Подяволитезаемипозоцияповъпроса.немогадарешавамвместотеб.омръзнамидагоправя.шибанкучисин.обичахте.небяхвлюбена.обичахтекатовечниявмвнизаменатиизчезнакопелеизчезназавинагиизпихмногоуиски....
Спирам.