събудих се в очкване. и още ги чакам. любими хора с които се разделих преди няколко дена, но все едно минаха месеци. 7души в бял микробус готови за концерт.
навън гърми и трещи,а бях тръгнала да се разхождам. студено ми е, но не искам да разтварям чадър, нитода обличам яке.
онзи ден бях на ужасно дълга лекция за феминизма в литературата. стори ми се толкова безмислено и смешно( 30 жени в една зала спорят и не могат да се разберат, само защото не се "чуват"!).тъжно.
и тя е тъжна отново. искам да и помогна и с годините осъзнах как бих могла...но не искам а ставам мъж.
All''s there to love
Only love