аз.
искаш ли да ти кажа наистина???
аз съм инфантилен кретен.
с абсолютно разбита мотивация и нито една конструктивна идея
аз съм една мухлясала развалина...
и отрових почвата за новото цвете.
а ти търси толкова време семената му.
просто я отрових.
отделих се в нея и всичко провалих
опасявам се,че сега трябва да чакаш години грешката да се отстрани и да направиш целия този труд наново.
защото съм идиотката,която похаби всичко.
развалих часовникът ти и сега ...
мислех си,че ще забавя хода ти,че ще останеш малко...
а ти напротив.
захвърли часовникът си и продължи- нямаше нужда от никакви срокове,защото се бе устремил към целта непоколебимо.
аз те гледах отстрани и животът ти ми се струваше филм.
не изиграх роля в него,защото не ми харесваше...
обожавах да те погубвам в психарските ми сюжети, в които вмъквах хиляди прекрасни неща,от които бе поне за малко ощастливен.
и все пак...аз не бях пълното щастие за теб.
аз бях бариерата...
а тя е затова,за да се повдига,за да се минава през нея, в света на другите представи и величини,къде е рационално да имаш развита стратегия и подреденост от стъпки,чрез които систематизирано и без грешки да стигнеш до някое много вискоко равнище...
а аз прелитах и преодолявах пространството докато ти създаваше усилено свят с точно тази представа - стъпаловидна действителност според която вървиш вертикално и нагоре...и нагоре....
аз можех да съм навсякъде.вбесяваше те липсата на категория.нямаше я.
фрийстайл,приятелю...
ще ти дойде много от толкова спонтанност,нали?...
задавах ти този въпрос преди да те познавам, а две години след връзката ни ти още не можеш да ми отговориш...
защото отговора е като кост от вкусна риба...
нали така...нали така....
аз оставам в моята плавателно способна с летежна метежност реалност.
помахвам ти преди да си отидеш...поемам по ситно посипаната с дъжд почва...изимита от отровата...посадете ми още още цветя...преди да съм похабила и тази...