кремена най-вероятно си тръгна или просто изчезна в тълпата. толкова много рамене между които съм заклещена с нежеланието си за пого, застанало до мен с идеотска шапка, и липсата на желание да съм точно тук точно тая вечер от двете ми страни. като арестант съм.
тълпата се люшка. хубава музика. кофти ситуация.
безизходицата. ако си остана в къщи ще стане много зле, и ето излитам на някакъв концерт, поредните мидени обици- смътни усищания и седефени дни.
пускат ни портис в мазето за психоподготовка, пред мен е типът на три морета, някакъв фашизоид, който блъска новата певица на ревю и крещи по нея, докато тя се опитва да стигне до сцената, кво ше пееш ли бе, крещи и гардовете го изкарват някак.
ако ида на концерта ще стане много зле. но все пак отивам. ани скача а кремена вече я няма, вътре съм в погото , просто защото вът навън няма, тая музика е съвсем друга. все по-грозно.
после ще се окажем всички на една маса. аз смърдя и не искам да седна при вас. и ми е крайно празно. въпреки невъобразимия брой добри познати.
и малко страшно.
ани като някакъв друг мой край повтаря
ти ти ти тиит ти ти ти тиит
край с батериите
паркът е леден. и кучетата ги няма.
ани е в бързата и е много болна от всичко
а кьосев ходи на планина с вмс-то
значи отчаянието е всеобщо