маскарадното настроение се промъква от сутринта, нищо че хич не помня коя дата е.
пола, чехли,правя се на момиченце днес. дълга разходка с ред хот, из прелестно срутващите се улички около женския пазар.
красив ден
по-късно кьосев седи сгънат и счупен на парапетчето на бсфс и разказва колко весело му било вчера с гъбите на снупи-вчера се смях до спърт вика, до смърт и ми беше толкова забавно с една физиономия сякаш ще се разплаче. никой не си спомня вчера.
попа е пълен с маски и писъци и прегръдки и сборичквания, човекът с усмивката, светла с някого, кьосев който няма да понесе това, и всъщност ми е много виновно , че не мога да го утеша
по-късно с усмихнатият ще си разменяме шапките, кьосев ще бие табели с юмруци до кръв ,ще вика ,ще плаче ,ще пие, сцени от буре с барут, боян който се прави че припада в лехата с клек около паметника на христо ботев, децата на съдебна, децата на калеее, обидена от пиянството на връсниците си деветокласничка с изгаряния по лицето, реклама за детски смукател за нос който се включва в прахосмукачка и решава проблема с детската хрема, кьосев толкова време моли да го оставим на мира, че накрая си тръгваме, гледам го от другата страна на улицата как седи сам на стъпалата на съдебна, но той толкова пъти ни моли , половин час ни моли да се махнем, и пак ми е виновно че го оставям.
виновно ми е и че съм щастлива.
и безобразно омазана с черни сенки за очи.
във фоайето на народния ани е порцеланова кукла в бялата си пола върти се в кръг а боян разхожда по нея котешките си очи. ходи по вода във фонтана
фонтана е като моите чайове- пластове листа чак до дъното. мълчаливи водни етажи.
пред народният театър пеем пак децата на калеееее
децата на калееее
а типът който иска да се гримира с червилото на ани има белег от куршум на челото и два на дланта. бивше гадже на съученичка.
пиян , тъжен, полуарабин.
разказва ми как са убили родителите му във войната в кувейт.