толкова ми се иска да дойда и да ти кажа какво си мисля за теб. какво чувствам когато си наблизо.какво предизвикваш у мен и как ме караш да се държа. не искам сега и тук да ти казвам,че те обичам и че не мога без теб. не искам да ти обяснявам,че съм се пристрастила към теб и към очите ти,нито да разяснявам дали наистина искам да бъда с теб и дали изобщо знам какво искам;
искам просто да те накарам да се усмихнеш...искам да те зарадвам,защото усмивката ти ме прави щастлива...знам,че е егоистично,да,наистина,егоистична съм!!! но това ме прави малко по-реална,не смяташ ли....
и двамата много добре знаем,че няма да дойда и да ти кажа каквото и да било...и двамата знаем,че няма да ти кажа колко те обичам следващия път,когато ме прегърнеш;знаем,че няма да те докосна или да ти покажа колко много държа на теб.....и двамата знаем,че ти няма да усетиш промяната в мен....няма да ти направи впечатление нито ще се позаинтересуваш.....
но има неща,които все още знам само аз....
като например колко искам веднъж и ти преднамерено да ме накараш да се усмихна....