препичаш си хляб и отваряш хладилника. маслини. черни. много. красиви. като очите й. връштат те три години назад. на друго място, в други обстоятелства, с други хора, а бяхме ние.
тя и аз на пода върху килима, една китара за атмосфера и празни акорди. сухар и маслини в бели чинии със заоблени краища. навън е студено, прехвърча сняг, но сняг по земята няма. в якето ми, което виси в коридора има фъстъци и обелки от мандарини, на прозореца висят коледни украшения. намазваме сухарите с маслини и ги изяждаме. а историята продължава...
ядеш хляба, но го намазваш с масло и го поръсваш с чубрица. не искаш вкусът да е същият. навън се разсъмва, тогава се смрачаваше. ставаш и си правиш чай. черен, силен и без захар. искаш да ти горчи и да е горещ. искаш да измие от очите и устата ти маслините и хляба. поредният чай, в когото удавяш спомени и мечти. поредният чай, който според толкова много хора те трови..но го допиваш и забравяш. за студа, маслините, хората, миризмата на мандарини от ръкавицата ти, когато я извади от джоба, снежинката, която самотна падна на врата ти, когато излезе. знаеше че не трябва да си тръгваш, но тръгна. защо. защо!
а сега сте други хора. маслини ядеш сам. на закуска, докато се подготжяш да посрещнеш още един празен ден. може би ще я видиш довечера. може би ще забравиш всичко освен нея тогава. без чай. само като погледнеш в маслинено-черните й очи.
ще я видиш. решил си. няма да искаш да тръгнеш този път, но тя няма да иска да останеш. купил си й подарък, но няма да помогне. вложил си любовта си в него. но няма ваче маслини и хляб.
ядеш си ги сам, на вечеря. в чиния с осри краища. на масата.. до поредната чаша силен чай. пиеш го и мечтаеш за маслините. в едно друго време. с едни други хора. и забравяш..