инициация на монотонност.
моментните чувства си тръгнаха
с подвита опашка,
залитъйки в ритъма
на мрачното настроение.
малко показност,
примесена с дребни детайли.
в ''степният вълк'' изниква
образа на лилав скорпион.
невъзможноста на абсолюта
отрича сама себе си,
като котка,която сама се изяжда.
като самоубийствени мислис.
вариации вероятности,
пермутирайки ротационно
ненужна,фалшива математика-
ненужен,фалшив майстор шивач,
все още носещ оня костюм.
протъркан,със кръпки.на възраст,
той вече не смогва
да облече кокетните науки.
ПРИСЪДА!!
нека заседателите решат.