Луната... пак тя.. тази жълта кръгла... ооо, изящна!
Облаците светеха, осветени от нея... облаците около нея светеха... като мъгла.. лека, малка. И я закриваха, съвсем леко, малко... Не я очаквах да се появи от тази страна.. едно дете каза, че тази вечер е прекрасна...но..дааааа... Прекрасна е! беше?? пълна, или поне почти... а онези специални облаци се движеха много бързо около нея... падаха зад отсрещния блок... дръпнах шнура на щората, за да гледам по-добре...
И тогава много бързо облаците я погълнаха..... загризаха я и Голямото Светещо Нещо се превърна в... част от небето.. част от колекция? светещите облаци приличаха на Млечния път.... няма въздух тук. И стана много тъмно навън без Луна... и пак студено... дори и лятото ми е студено.