фърфърфърфърфъррррррррррррррррррррррррррр
истинският филм започва в 1ам на 8 ноември прекрасен ден нощ хайде на пирин казват и почва среднощното звънене на телефони аниният несъбуден глас не знае на печката съхнат чорапи , да да ще дойдем трябва малко да спя сега чао.
сутринта не предвещава закъсняване но точно това става трамваят ми се гаври с времето
човекът в първа кабина е на около трийсет, рус опашат брадясал и чипонос, заваля в 10 сутринта а вадката се подава от джоба му, не разбира какво трябва да се остави и какво да се изхвърли, цецо побягва на другаде, идва чиче в синя престилка още по-пияно, ицо е бийт звукооператора има си и касетки на ренсид и скъсана мешка и водка и жена и кубинки и цяла година е бил бездомен преди, и говори за ървин уелш като личен познат. и оплита всичко.
после попадам в циклаторната маршрутка-туристическо влакче каше, което прави обиколки около хиподрума майната му трябва вече да съм на княжево.
стопове. хора. плашещо стълпотворение от хекъри в банско.
тръгваме на горе по здрач, по фанелки въпреки студа, спъваме се в тъмното, строиме си мостове над реката, защото ни мързи да намерим истинския. в хижата седят тумба местни, с неразбираемият си диалект съвсем размазан от килата крушовица. единият казва че най-полезно било да се седне в ледената река докато ти се получел джунджур между краката. ма те полловината тайфа вече си имат-казвам и пиянският им смях мирише на туршии и цигари шипка.
гледам красивите елфи и най-различни танцуващи десита и вани и дельо който заспива с нос в пепелника, някой пуши салвия а друг вари розови листенца босилек мента и джинджифил...ароматно...
наистина:
на другата сутрин-обед-вечер качваме почти някакъв връх отвесно безпътечно лазене губим се лежим вертикално на накаква хвойна зъбери дъвчат слънце залез от лед и попарени боровинки. слизането е
пързаляне по задник в отвесни торфени полянки
скокове от камък на камък
като тарзан да се люлееш на сноп хвойни
здрач
кълчене на глезени
първият сняг по ръкавиците ми
и клековете за които става време тончно по тъмно. клековете са истинската дивотия не можеш да се мушнеш от долу трябва като маймуна да ходиш от горе скачам от клон на клон пружинирам над върховете падам в дупки по три метра дълбоки и се люлеяя вися с главата на долу пипнешком се търкалям в меките клекове и си викаме загубени един от друг: опопопопопо. айайайайайай. даайдайдайдайдай.
после не можем да минем реката по заледените камъни трябва да се събуем и да прецараме,което е сериозна афера...
в хижата има торта от всичко с нишестено кремче и чай от джинджифил и по-късно, много по-късно лунно затъмнение, в него пет пазащи звезди с едно желание. хижарят е кандидат за кмет.
сутринта тая точно неделна сутрин със парещо острия въздух, със мускулната треска на ръцете и разделите, хора към вихрен, хора към софия, постепенно става леден следобед, а във десет вече съм в къщи. пълнолунието се смалява.вече наистина