препъвам се в краката си,
преча си понякога.
неизбежно е чувството,
че греша със себе си...
и какво да се правя?
мисля да строша изсъхналите листа
в мен...да ги изпуша...
да се опия от болката и да я оставя,докато ме пусне.
ще се задавя от дима на своето аз
и сигурно ще съжалявам..
неизбежно е...