Късно вечерта, когато е тъмно и няма светлина по улиците. Идвам от училище, и се прибирам. На спирката чакам за автобуса, времето минава, и се въртя наоколо. Чудя се какво да правя. Заглеждам се в предизборен плакат. На него само скучни, еднотипни снимки. На един от тях жена с тъмна коса, облечена в черно. Чета името й - българско име, нищо необикновено няма в него. После лицето й, което не виждам добре, мъча очите си вглеждайки се. Отвръщам поглед към друг плакат за Езикови курсове - Испански, Немски, Английски. Оранжев е. Изведнъж ми хрумва да извадя химикалката от чантата ми и да пиша по него. Първата дума, която ми хрумва е "аполитичен" и мисля изречение, което включва тази дума - "Аз съм аполитичен", "Бъдете аполитични". Обаче нямаше да бъда оригинален с тези думи. Може би само с това, че съм писал по плаката на спирката.
Сякаш стоя и мръза в чакане на автобуса с часове. Но не ми се бърза и дори ми става приятно, че ми е малко студено на ръцете, но скоро без да усетя, инстинктвино осъзнавам, че съм смъкнал ръкавите на половера си, за да ги топля.
Идва автобуса - голям, оранжев с червени надписи. Поглеждам табелката, за да се уверя, че е този, които чакам. Той спира, аз правя няколко крачки и влизам в него.