две безсънни нощи...
част от моята поредица:
"няма време"
нова генерация...
недостатъчно по продължителност изложение...
грим и кадифе
кефещи се хора на първия ред
остава...
тотално отнасяне
човекът със заразителната усмивка,прегърнал микрофона...
цяла вечер...до безсилие...
подивяла,подскачаща и ревяща тълпа
една две синини за мен
допълващи зеленината по лицето ми
малко нещо тъжно...
малко нещо самотно...
малко нещо за него
не дойде...
ден следващ:
пропусната възможност за разговор на чаша чай
разминаване ...обичайното разминаване
и все пак ... една усмивка следобяд...
чаша чай?;)хихи-може и с ром...
... още едно "здравей"...как ти се струва?