дълга,оплетена,нишка лица,
навита около битието
очаква да намери статичност.
-АЗ ДАРИХ СВОБОДА НА ШИЗОФРЕНИЯТА СИ!-изкрещя момчето,а в погледът му проблясвъше ръба на една крайност.
момичето се стресна.не очакваше такъв тон.остана безмълвна.
-този път не позна-в мен няма да намериш статичност,заговори съвсем спокойно момчето.защо толкова много те плаши динамиката,многообразието?та теб те е страх да ги откриеш в себе си,страх те е да им се насладиш,дори когато са в другите.не,не бива така.ти си родена с безброй лица.намери ги,хвани ги за ръка,разходете се,пийте чай някъде,опознай ги,поиграй с тях.та вие сте една ''кръв''.
момичето изтреля една леко подигравателна усмивка.в следващия момент избухна в лудешки смях.пискайки:Луд,Ти си Луд.хахахахахахахахаха
момчето на мига се превърна в мрачна сянка и изтече в каналите на мръсния град.утре вечер щеше да пробва отново да дари светлина,да дари светла нощ на някой.днес не беше случил.не му вървеше напоследък.
-всичко е въпрос на самозаблуждения
каза си той
-ами ако и аз се заблуждавам?
-това не е възможно.
завъртя се на пети,плю в една локва относителност,изсекна се
-майната му
и продължи своя път,вярвайки и отричайки своите истини
-майната му
все пак той притежаваше безброй лица.а в един момент може да вярваш само на едно лице,дори да знаеш истината на другите.изобщо фак-ъп-ната история
дълга,оплетена нишка лица,
навита около небитието му
очаква да намери статичност.