някакъв човек с кратери под очите
с гигантски сенки под очите
разказва за пристигналия ковчег на жена си
но в крайна сметка не се знае дали това е тя
дали се е самоубила дали е жива
останал е само скелет и нищо друго
обаче тяло не се разлага за един месец
и загадките текат като преливаща река нил
като сълзите на съпруга който разказва
иначе всичко е подредено като
в демократично хармонично петолиние
и е направо весело като рожден ден
и светът е направо рай на земята
и никак не прилича на сбъркана зоологическа
градина
--
има една част на борово
напълно идиотско място с много кучета
зоната на здрача разбира се настъпва по тъмно
там е и друга една зона - на сталкерите
и въобще в полите на витоша и край мозаечните заводи и голямата билла
има странни явления сгради хора
пак бях там за няколко часа
--
за рени и нейните вени
инкубуси сукубуси се разбиват в шейкъра
на нощните черни целувки
на боядисани тела
и оформят един коктейл
от преработени вторични суровини и
от смаяни вторични полови белези
и какво да ти кажа бих отказал всяка една чаша
ако е от някакъв демон подобен
на онзи стар сократ или фуко
или на анаис нин или пурпурните й нокти
и защото имената понятията и етикетите са лъжа
бих искал да съм наречен просто "дребен изрод"
от някоя затворена в своя
замръзнал фризер на времето
отколкото да спя до същата на нейния таван
психика алхимия и динамика на заболяването
вече не ме вълнуват защото пластовете ти са дълбоки
и историята е злокачествена отровна и се пренася лесно
бъди всякаква
даже и истински жива
from her to eternity пътят е лесен и къс
попрището й жизнено е по средата
на двата й крака
и някъде там почват деветте кръга
тя би ми отговорила
Yes, let me tell you once again
I am the captain of my pain
но
предчувствам по-погнусени думи